Тръгваме, прости навек, топъл бряг. Бурята пред нас реве. Дръж се, брат! За уют и за жени не тъжи, с морски бури дълги дни ще дружим. Хей, на мачтата качи се, впий, в хоризонта поглед остър! Континент ще видиш може би, е, а може би и остров! Някой тръгва със жена на курорт. Там ги чака тишина и комфорт. А пък ние в пек и студ - все напред! Работа ни чака тук и навред! Подигра се май съдбата с мен. Не роптая, псувам просто. Някой има частен континент, е, а други - остров! Предвещаха ми, едва бях роден: ще открие таз глава континент! Врачке, някои неща сбърка с мен - остров търся аз, не ща континент. Хей, на хоризонта бряг зелен! Чакам. Лъгал съм се доста. Може би това е континент? Или пък е моя остров?
© Стефан Цанев. Превод, 1972