„Довиждане, - казват, - море!" и мечтаят:
„Ееех, дано се върнем скоро пак!"
И монетки мятат във водата, и гадаят,
Аз пък хвърлям... тежичък петак

Глупаво е може би, тъй нелогично?
За пари не ми е жал, не съм Гобсек!
Но пък ако го намери някой чичко
С коренно-не-мой, различен мироглед?

Ще се гмурка, ще се звери, и поплува,
Скрил петака в гащи онзи негодяй,
Не разбирайки ме, даже ще пропсува:
„Дявол взел го! Откъде ли този урожай?"

Дълго ще си блъска той главата,
Над дилема тежка като за дебил:
„Сигур’ хлопа му на оня гад дъската,
че пари в морето залудо й хвърлил?"

Ей, човече, радвай се, защо посърна?
Мисълта ми скромна ли не осъзна?
К’вото съм оставил - е за да се върна,
и на туй отгоре, виждаш ли - познах!