Бягам аз,  но някак по-различно, 
по роса,  из локви,  по наклон.
Щом е раванлия - по-различно
нещо има,  казват,  в този кон.

А жокеят стремената с бяс
впива в мен през цялата езда.
Бих препускал във табуна аз, 
ала без седло и без юзда!

Ножът,  щом е в ножницата пъхнат, 
става безопасен,  става друг.
Ето ме - и оседлан,  и спънат, 
и с уста,  разкъсана с мундщук.

С рани на гърба,  треперя аз, 
хълбоците - целите вода.
Бих препускал във табуна аз, 
ала без седло и без юзда.

Днес ми предстои да изпреварвам.
Бягане. Днес фаворит съм аз.
Всички вярват в мен,  но аз не вярвам -
и жокеят е с прегракнал глас!

Той ме ръга с шпорите в екстаз.
В първите редици - присмех... Ах, 
как бих бягал във табуна аз -
без седло и без юзда - с размах.

Как танцуват всички преди старта, 
всеки срещу всеки озлобен -
бесни,  фанатични и хазартни, 
и разпръскват пяна - като мен.

Публиката тачи моя ас, 
майстора на висшата езда.
Ох,  как бягал бих в табуна аз, 
ала без седло и без юзда!

Няма да са златни планините -
аз ще съм последен,  не герой:
аз ще му припомня синините, 
ще го хвърля,  ще изгуби той!...

Звън! И ме възсяда моят ас, 
виждайки се в лаври увенчан...
Ох,  как бягал бих в табуна аз -
ала без юзда,  неоседлан!

Но какво ми става,  как тъй смея!...
Чуждата ли стръв ме облада!
Аз не мога да се овладея -
аз не мога да не победя!

И какво да правя аз? Тозчас
да изхвърля своя корифей
и като в табун да хукна аз -
под седло,  с юзда,  но без жокей...

Вплетен във опашката,  горкия, 
влачи се след мен,  пребит до кръв...
Аз,  преди да стана раванлия -
исках като всички да съм прав!