Той обходи целия Съюз. Търси - но какво? - не става видно. Нямам към делата чужди вкус, но ми е и болно, и, обидно. Къщата му - в плюш и във атлаз. Клава се мотае пак с халата. С неговия доход, мисля аз, бих открил в Москва уран с лопата. Хората навярно лъжат - той не случайно нищо не открива. За какво му плащат, боже мой? Ох, парите доста си ги бива! А синът му, падайки, с глава моето шише нарочно счупи - майка му, за да плати това, трябва три шишета да ми купи. Дава рубла вместо пет?! Тогаз няма отсега да има милост. Не от завист - ще го сторя аз заради самата справедливост. ...Тук с такъв уют ще ги дарим, че навярно скоро ще се вдигнат. Те са просто гъбави с пари, а на нас за водка не ни стигат.
© Добромир Тонев. Превод, 1984