Мене значи ме няма в Русия! И девойките страдат съвсем, че със семки съм щял да покрия чуждоземното Шанз Елизе. Някой дрънка в трамвая за Пресня: - Провървя му на този певец! Ще си пише каквито ще песни за самия Версайски дворец... Коментират отзад новината: - Ама той ли? Че как се спаси? ...И се блъскат на изхода с лакти, и се тъпчат в едното такси. А един там от черния списък, в Магадан с мен опъвал каиш, им разправя, че бил съм му писал: - Ваня, чакам те, братко, в Париж! Бил съм паднал обаче, и ниско, бил съм молил, на всичко напук... Да се върна? Едва ли съм искал, щом не съм заминавал оттук. Но на който е вярвал - подарък! Ех, на кино си бил все едно: все за теб - Триумфалната арка и каквото си искаш «Рено»! Аз от смях ще се пръсна направо, дето вярват на всичко мнозина... По-спокойно... Не съм заминавал! И не очаквайте да замина!
© В. Сотиров. Превод, 1990