Бягам лудо, по-бърз и от вихър. Както вчера, и днеска така - обкръжиха ме мен, обкръжиха! На пусия ме чакат сега. Зад елите прищракват чифтета, там ловците се крият без страх всички вълци, вълчици, вълчета са си жива мишена за тях. Това е лов на вълци. Да, това е хайка! Крещят викачи, лаят псета с люта стръв, способни да разплачат и дете във майка. И ален е снегът от флагчета и кръв. Няма равенство, зверски ни гледат и не трепва на спусъка пръст. Оградени от флагчета вредом, ни избиват свободно и с мъст. По традиция липсва ни скепсис, а е видно, че в нашия път сме закърмени още от слепи със това, че не бива отвъд! Това е лов на вълци. Да, това е хайка! Крещят викачи, лаят псета с люта стръв, способни да разплачат и дете във майка. И ален е снегът от флагчета и кръв. Но защо ли със нокти и зъби, хей, водачо, стремим се сами не забраната тук да пристъпим, а към своята смърт се стремим? Всеки вълк свойто бреме си носи. Вече свършва животът за мен. Вдига пушка, усмихва се този, за когото съм предназначен... Това е лов на вълци. Да, това е хайка! Крещят викачи, лаят псета с люта стръв, способни да разплачат и дете във майка. И ален е снегът от флагчета и кръв. Аз излизам от своята кожа и зад флагчето виждам живот! Зад гърба ми крещи разтревожен в изумление маса народ. Бягам лудо, по-бърз и от вихър. Както вчера, и днеска така - обкръжиха ме мен, обкръжиха! Но на пусто ме чакат сега. Това е лов на вълци. Да, това е хайка! Крещят викачи, лаят псета с люта стръв, способни да разплачат и дете във майка. И ален е снегът от флагчета и кръв.
© В. Сотиров. Превод, 1987