И пял, и свирил цял живот, накрая
с какво ще свърша - не, не знам, но днес
единствено със сигурност аз зная:
не ми се иска да умирам, не!

На здрав синджир от почести съм вързан
и славата зъбите ми троши...
Кой чука с костеливите си пръсти
по портите на хорските души?

Злокобна тишина. И някой в нея
разлайва кучетата, страшно сам...
Не лунен сърп над плетищата грее,
до смърт позната, острата коса.

... Сребристия нашийник ще претрия,
синджира златен скъсал, някой ден
плета ще скоча, бурен ще ме скрие
и в бурята ще хукна изранен.