По скалата над пропастта по самия и край по ръба
конете си с камшика зашлевявам - и ги карам да се втурнат
Нещо въздух не ми достига - вятър пия, от мъглата гълтам
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам

Малко по-бавно, коне, малко по-бавно!
Стегнете се, не слушайте камшика.
Ех, на какви коне попаднах - своенравни
Не успях да поживея и песента си да допея.

Конете си ще напоя и куплета ще допея
Само още малко над пропастта да се задържа.

Ще загина - като пухче ураган от дланите измита
И на шейна в галоп ще ме повлекат в снега на сутринта.
Сега на бавен ход, забавете, коне мои
Макар и с малко, удължете пътя към приюта ми последен.

Малко по-бавно, коне, малко по-бавно!
Стегнете се, не слушайте камшика.
Ех, на какви коне попаднах - своенравни
Не успях да поживея и песента си да допея.

Конете си ще напоя и куплета ще допея
Само още малко над пропастта да се задържа.

Ние успяхме на гости на Бог! а там закъснение не е прието
Но защо... там пеят ангели с такава злоба в гласовете?!
Или това е камбана цялата заглушена от ридания.
Или съм аз, крещящ на конете да не препускат толкова бързо с шейната.

Малко по-бавно, коне, малко по-бавно!
Моля ви, не скачайте и не летете...
Ех, на какви коне попаднах - своенравни
да поживея не успях, поне песента си да допея

Конете си ще напоя и куплета ще допея
Само още малко над пропастта да се задържа.