Цял в светлина съм - достъпен за целия салон, -
Аз пристъпих към привична процедура -
Стоя пред микрофона, сякаш - пред икона
не-не, днес точно съм - пред амбразура.

На микрофона нещо не му допадам -
Да, от гласа ми някои са отегчени -
Уверен съм, ако излъжа в нещо аз -
Той безжалостно лъжата моя ще усили.

Удрят ме лъчи от рампата под кръста
светят и фенери в лицето неприятно,
И заслепява ме прожектор отстрани,
И ми е горещо!.. Жега!.. Жега!

Днес аз особено хриптя,
но да изменя тоналността не искам да рискувам,
нали ако аз изкривя душата си,
той няма да изправи кривините.

Той мръсникът - с сиво тънко острие,
Има слух безотказен, чува всеки фалш до йота, -
Не му пука, че на мене ми е зле, -
Но иска вярно да изпея всяка нота.

Удрят ме лъчи от рампата под кръста
светят и фенери в лицето неприятно,
И заслепява ме прожектор отстрани,
И ме е горещо!.. Жега!.. Жега!

На гъвкавата си шия този микрофон
върти главата своя змийска:
Само ако замълча - ще ме ужили той, -
аз длъжен съм - да пея тъй до края, дори до смърт.

Ти не шавай, не мърдай, не посмей!
Видях аз жилото ти - ти си змия, аз знам!
И аз - все едно съм змиеукротител:
Аз не пея - кобра укротявам!

Удрят ме лъчи от рампата под кръста
светят и фенери в лицето неприятно,
И заслепява ме прожектор отстрани,
И ме е горещо!.. Жега!.. Жега!

Той лаком е и алчен като малко птиче,
и от устата ми кълве всеки звук
и в челото ми готов е куршум да вкара, -
Ръцете си не мога да повдигна - вързан съм с китара!

И днес не ще е краят на това!
Какво е моят микрофон, кой ще ми каже?
Сега той е, като свещ пред лицето ми,
Но не съм светец, а пък и той не свети.

 
 
 
 

Мелодиите мои са с прости гами,
но щом се отклоня от искренния тон -
аз получавам в този миг плесник
от застиналата сянка на микрофона.

 
 
 
 

Удрят ме лъчи от рампата под кръста
светят и фенери в лицето неприятно,
И заслепява ме прожектор отстрани,
И е жега!...Жега!