Днес тръгна слух във нашата бригада за бал със маски. Връчиха ни в склада и маските. Избрахме си слон, зайци и пияница. Ще бъде в зоопарка маскарада. - Защо под строй да ходим там? Досада! Кажи ми, мое слънце и отрада! А тя: - Я дай по-пъргаво! Един вид, все издънваш се, ако ли не, ще креташ най-отзад ти. Аз рокля, вика ми, си взех от Надя. Ще бъда днес досущ Марина Влади. Да пукна, но докарана, добре ще си прекарам аз, макар и с теб, алкохолик пропаднал. Защо ли се тъкмих и мих, и гладих? На входа ме причакаха в засада. И Колка, масовикът ни, пиянска маска тикна ми и с още трима подреди ме, гада! Дойдох на себе си и - изненада! Там виждам две жени и две Марини Влади. До тях - със маски двама - досущ хипопотами. Аз озверях и спретнах им засада... На сутринта получих и награда, защото аз на бала маскарада не само изиграл съм пияница прекрасно, но и за двамата съм бил ограда.
© Ася Григорова. Превод, 2008