Всички сили до болка напрягам, ала днес, както вчера, врагът плътно в страшна обсада ме стяга. И все повече свива кръга. Там двуцевки прищракват в елите и ловците във сенките бдят. Тука вълци се стрелкат открити, като живи мишени в снега. Това е лов на вълци. Обръч. Хайка. На палета и силни зверове. И бясно лае кучешката шайка. Червени флагчета. И кръв. И снегове. Но не е справедлива играта. И ловците със твърда ръка, оградили от нас свободата, все на сигурно стрелят сега. Всеки вълк и до днеска резонно помни още от свойте деди и в кръвта му е влязъл закона: „Там, зад флагчетата, не ходи!” И ето - лов на вълци. Обръч. Хайка. Ма палета и силни зверове. И бясно лае кучешката шайка. Червени флагчета. И кръв. И снегове.                         Но забраната все пак пристъпих, за живота си жаден до бяс. А назад удивения възглас на ловците дочувах аз. Днес различно е! В бяг неистов впрегнах сили, и мощ, и сърце! Обградиха ме! Но ловците там останаха с празни ръце! Това е лов за вълци. Обръч. Хайка. На палета и силни зверове. И бясно лае кучешката шайка. Червени флагчета. И кръв. И снегове.
© Ася Григорова. Превод, 2008