Ще гръмна като бомба тристатонна:
кипя във зъл, нетворчески заряд!
При мене днес пристигна муза най-законна.
Пристигна, поседя... и отлетя.

Тя имаше сериозно извинение -
изобщо нямам право да рева:
ах, нощем, тя - жена - при мене!
Какво ще кажат всички след това?!

И въпреки това, обидно е и лошо.
Та тази муза (както се твърди),
у Блок седяла просто денонощно,
у Балмонт е живяла дълги дни!

И аз се метнах към листа във нетърпение.
Е, господи - помилуй и спаси! ...
Но тя отнесе мойто вдъхновение
и рубли - три: навярно за такси.

И ето: в бяс търча от ъгъл в ъгъл.
Таз муза: нищо! Вече й простих...
Навярно друг сега я е полъгал.
А може би пък лошо я гостих?!...

Изсъхна тортата дори от мъка -
и аз изсъхнах, да, и още как.
Съсед дойде, приятел се домъкна,
изпиха музиния те коняк.

Минават дните като хора в черен списък.
Минава всичко. Аз се уморих.
Да, тя си тръгна - тихо, по английски...
Но - ах!! - оставила ми този стих.

Оставила ми стих! Та аз съм гений!
Човечество! Стихът ми прочети:
"Я помню это чудное мгновенье,
когда передо мной явилась ты..."