Мостовите изгореа, премините задлабочија, гледаме толку черепи, ние сме во тесно, влезот и излезот ги збриша небесната кочија, единствено во толпа патувањето е лесно. И чифтосаните коњи, свикнати на впрегање, нагледно докажуваат колку светот е тесен. Толпата оди по затворен круг и нема бегање, голем е кругот, патоказот на небо е однесен. Четката на дождот колорната палета ја рита, пијаниот галоп сега ко полонеза се отрезнува, нема мириси ни цветови, ни тонови ни ритам, па дури и кислородот од воздухот исчезнува. И ничие безумие, вдахновение или грижа нема рингишпилното кружење да го запре. Нештата во светот така вечно ќе се движат, тоа е нашиот бесконечен пат, само напред.
© Љубомир Бочваров. Превод, 2013